22.07.2011

Събудих се със страшно главоболие (имам мигрена), седнах на компа малко.. проверих блога и супер много се изкефих,че имам цял коментар и 4 посещения.. отговорих на коментарите.. и…….. Легнах да спя.. Събудих се втори път и пих аспирин. Беше ми страшно тъпо заради главоболието и реших да си остана вкъщи днес.. то и без това бях станал в 12:00.. Полежах малко и седнах на компа да початя и гледам видеота. Стана 15:00 .. главоболието като чудо ми мина и реших да се разходя на свеж въздух. Отидох до къщата на дядо ми да взема кучето за разходка и слязох надолу към плажа. Стигнах и реших да се окъпя.. бях на един много тих плаж, нямаше никого. Влязох, водата беше много топла и се излегнах на един камък да си почина. Беше сигурно момента, в който най-дълбоко съм релаксирал през целият си живот. Излязох, подсуших се и тръгнах пак към къщи. Стигнах и тъкмо да завържа кучето дядо ми излезе и ме извика да съм му помагал с някакъв покрив. Качихме се на навеса и поправихме там каквото трябваше (по-точно аз.. дядо ми се оправдаваше, че не виждал без очила =\ ) хапнах малко круши и уж тръгнах, НО бях повикан пак да чистя лук .. „Пф кога ли ще свърши тая работа“ викам си и като по чудо дядо ми си измърмори „Работа има и за 1000 години напред, добре, че няма да сме живи до тогава“. Та излезе една касета лук. После реших да отида да видя пра баба ми, която стоеше на пейката.  Поприказвахме си за живота и през Втората Световна и как руските войници обядвали у тях. Питам я защо не се поразходи малко, а тя ми вика „Почти не мога да ходя .. много ме боли кракът, но да се надяваме, че това ще е само през първите 100 години“ – най-незнамкакдагонарека изречение, което съм чувал. Видях, че е станало 19:00 и тръгнах към вкъщи да хвана баща ми за рожденият му ден. Прибрах се и се изкъпах. Честитих на баща ми и помогнах със приготовлението на храната. Започна празника, хапнах заек, пих една чаша вино .. качих се вкъщи (празненството беше на барбекюто) и сега .. Пиша това..

Advertisements

21.07.2011

Събудих се със странното чувство, че искам да готвя (а повярвайте ми хич не ме бива в това) И реших да си направя не какво да е, а супа. Никога не съм правил такова нещо, а и ме беше страх да импровизирам, за това повиках баба ми да ми помага :D.  Та справих се, де. Набухах всичко що беше в хладилника вътре и естествено един пакет фиде и стана бомба (малко приличаше на манджа, нооо). Та хапнах си аз .. гледах си Клуб Веселие ама язък за останалата в тенджерата „манджа?“, която спонтанно нарекох “ супа Фидерална“ (заради много фиде вътре) – котката реши че трябва да я куса и си навря муцуната вътре :(. Седнах на компа.. початих с тоя-оня.. Гледах малко клипчета в YouTube и докато се усетя беше станало 15:00 .. Звъннах на един приятел да излезем някъде и след малко сладки приказки решихме, че ще ходим на кино. Изборът на филм не беше труден, сред „Трансформърс“ и „Колите 2“ изборът беше ясен – отиваме на „Палавата класна“. Та така.. хванах си аз автобуса и се запътих към мола.. След един час друсане (за тези които не схващат намека имам предвид че пътищата са УЖАСНИ) стигнах и се видях с моя приятел (да го наречем Пенчо) Та купихме си билети и си взехме пуканки .. Влизаме в киното и като видях едно момиче със едни ЕЕЕЕЕЕЙЙЙ ТАКИВА че като ми останаха очите така се пребих по стълбите, въргалях като малко кученце на магистрала. Загубих и около 1/5 от пуканките. Започна филмът и отначало си помислих, че ще е пълна помия, защото дадоха една яка кака с една хубава кола. която е провъзгласена за учителка. Уж още по-ясно ми стана когато си отиде при авера-милионер. Помислих си „Сега ще гледаме как някаква разглезена богаташка разиграва 30 деца ли?“, но нее.. Интуицията ми ме излъга .. Сюжетът се оказа доста по-разчупен, но няма да ви го разказвам, 5 лева е билета ходете гледайте :D. Свърши филма и отидохме на по-кафе с поничка. Обстановката се разведри, когато видях братовчед ми със приятелката си на съседната маса. Оказа се, че днес имал рожден ден и ми плати сметката (е като има да плаща нямам нищо против). Поприказвахме си и дойде време за разотиване. Сбогувах се с Пенчо и тръгнах с братовчед ми към нас (той живее до вкъщи). Стигнахме и той настоя да съм отишъл у тях да пием по едно за здраве .. Е.. Какво можех да направя, че е голяма жертва така е, но .. Та пихме уиски и се прибрах у нас..  Изядох приблизително 15 кюфтета и седнах на компа да пиша това..

Поздрави,
Човекът

Здравейте

Значи това ми е първият поост.. Ами какво мога да ви кажа.. Идеята на блога е да следи как протичат дните ми и животът ми като цяло, това означава, че което ми хареса от денят ми .. дали ще е само момент или цяло преживяване ще го видите тук 🙂

Толкова за днес,

Поздрави,
Човекът